СЛАДКИ СНЕЖНИ БОРЧЕТА СЪС ЗЕЛЕНИ ВРЪХЧЕТА
Детството ми е съхранило много спомени за веселите зимни празници с множество емоционални преживявания.Новогодишната украса,вълнуващото предчувствие за подаръци и безброй лакомства събужда ха у мен невероятни фантазии.
Времето промени много от тези незабравими мигове
Днес наричаме вече предстоящите зимни празници коледни,а добрият старец - дядо Мраз е вече дядо Коледа.
Обмисляйки какви храни да приготвя за Коледа, хвърлих поглед на мамините пособия в кухнята и открих едни малки формички за сладки.Те сякаш ме приканваха да ги взема и да си спомня как приготвяме с тях сладки, които майка ми наричаше борчета.
Запазени, въпреки редовната употреба някога, тези резци с три различни размера, напомняха, че може отново да да се приготвят любимите ни някога борчета. Прибрах ги и въпреки усилията, не намерих рецептата на моята майка, по която ги правехме винаги сполучливи- външно красиви и вкусни. Не се увенча с успех и желанието ми да харесам поне една рецепта за борчета, от тези, които се предлагаха.
Накрая ми попадна рецепта за линцери и реших да адаптирам нея.
И успях да спретна чудесно изглеждащи на външен вид и много вкусни
сладкиши.
Исках максимално да се доближа до тези борчета, които приготвяше майка ми, стараейки се да им придаде както вкус така и естетически вид.
Мисля,че се получиха красиви на външен вид сладки, декорирани с връхчета от сушен карамфил и поръсени с пудра захар.Не забравих да оцветя съвсем дискретно в зелено челните части на всяка сладка.Използвах желиращи се оцветители, с които децата украсяват меденки.
Реставрирах една традиция,която беше установена в бащиното ми семейство и която беше прекъсната от новите модерни тенденции в сладкарството, към които дълго се увлича и не само аз.
Когато публикувах сладките в няколко кулинарни групи,някои от приятелите възкликнаха: " С тези сладки ни върна в детството". Оказа се ,че и други освен мен имат тези резци и носталгията към миналото и досадата от красиви на външен вид с модерен привкус сладкиши, ни кара да си спомним за по забравените стари времена и уханието на някогашните сладкиши.
Реших да публикувам сладките,защото много от кулинари те проявиха интерес към сладкишите,а и рецептата е напълно сполучлива.
ПРОДУКТИ
200гр. брашно
100гр.бадеми смляни
150гр.краве масло
50 гр. пудра захар
2 щ. канеЛа
1 щ. кардамон
1щ.карамфил
1 пакетче захар с лимон
За слепване
домашен конфитюр
За поръска
пудра захар
карамфил за връхчета
ПРИГОТВЯНЕ
Смляни те бадеми са с по-тъмен цвят ,защото не са белени и са закупени от магазин в готов вид,но това не се отразява на крайния резултат.
Брашната се смесват заедно с подправките и се остава на страна
Маслото се нарязва на парчета и се смесва със захарта.Прибавя се яйцето и се разбърква със сместа.Накрая се слагат и брашната.
Прибавя се яйцето и се разбърква със сместа.Накрая се слагат и брашната.
Омесва се средно меко тесто.
Разделя се на 3 части,които се слагат в отдели торбички, които се слагат в хладилника.Това е с цел да остане по-твърдо тестото като торбичките се изваждат една по една от хладилника.
След престояване на 1 час на хладно тестото е готово.Разточва се и от него се изрязват бисквити с различни кръгове.Бисквитите изрязани с трите кръга трябва да са равни.Например 18 малки,средни и големи.
Готовите бисквити се поставят в загрята на 150°C фурна.Печенето при мен беше 8 минути.
След като се охладят се декорират със зелено,само в челните ръбове на бисквитата.
Следва слепване
Домашният конфитюр от малини е подходящ за целта.
Накрая се поръсват с пудра захар.
За съхранение до Коледа, се прибират в кутии,в които се поставя резен ябълка.
ДОБЪР АПЕТИТ!
Рецептата е адаптирана от тук
В продуктите за тестото е пропуснато 1 яйце
ОтговорИзтриване