СЛАДКИ ЕЖКОВЦИ ЗА АМИ И КРИС

Сред коледните сладки особено впечатляващи са тези, които изобразяват фигури на герои от приказки или басни. Внучката ми Аманда обича да помага на майка си в Германия,за направа на коледни сладки.Тази година аз реших да я изненадам,заедно с другото внуче на сватовете Крис.

Сладките таралежи или както ги наричат децата ЕЖКОВЦИ, са интересни фигурки представящи приказните герои. С помощта на приятелките ми Стефка Георгиева и Славена Петрова-Генова от кулинарната група "Уверени в кухнята", успях да постигна ефектни сладки. Рецептите ,които ми дадоха те, ми помогнаха да придам точния вид и вкус на сладките.

Рецептата на Славена ми хареса с богатото  съдържание на продукти и чудесни вкус.Тази рецепта тя помни още от кръстницата си и е любима в семейството и. Сладките на Стефи също не бяха за пренебрегване и се получиха два вида ЕЖКОВЦИ. 

ПРОДУКТИ ЗА|ВИД

1ч.ч. захар

1чч олио

1чч мека мас

1чч кисело мляко

1чл сода

1кг брашно

1ч.л.бакпулвер

аромат по желание.

Мерителна чаша 200мл. 

Плънка

Домашен или готов

 марципан

Гарнитура

50гр. черен шоколад

50гр. бял шоколад

Черни шоколадови пръчици

Наситнени бадеми

Смляни орехови ядки

ПРИГОТВЯНЕ

В киселото мляко се слага сода та и се оставя да бухне.  Добавя се захарта и се разбърква до стопяването и.Може да се използва и миксер.Мазнината се смесва /олио и разтопено масло/ и се прибавя  постепенно към сместта с киселото мляко.Накрая на части се слага брашното ,пресятото с бакпулвера. Замесва се меко нелепнещо тесто.

Тестото се оформя във вид на топчета.

От топчето се изтегля муцунка и сладките се подреждат до ръба на тава без хартия.

При печенето муцунката се смалява,затова трябва да е по -дълга.Аз съобразих това по-късно.

Сладките се пекат в загрята на 180°C фурна около 12 минути/+-, в зависимост от фурната/.

Когато се охладят всяка сладка се потопява в разтопен бял или черен шоколад и се овалва в някоя от различните поръски.

ПРОДУКТИ ЗА||ВИД

100 гр масло

50 гр. пудра захар

200гр башно

1 жълтък

1/2 ч.л. канела 

1 ванилия Брашното се пресява и смесва с пудрата захар и маслото.Замесва се меко тесто,което се слага в найлонов плик/ разделено на 3 части/ и се прибира за 1 час в хладилника.

С помощта на чаена лъжичка се оформят тестени черупки и се подреждат в тава,покрита с хартия за печене.Половината от тях се поставят до ръба на тавата както при първи вид ЕЖКОВЦИ. Пекат 5-6м. в загрятафурна на 160°C. Слепват се с мармалад,като се комбинират една извита и една равна черупка.Образува се отвор отпред и там се пъха оцветен в червено марципан за езиче. Както при първия вид сладките се потопяват в разтопен шоколад и поръска по избор.

На изображенията двата вида сладки са подредени заедно.

Все пак се различават.

Вторият вид ЕЖКОВЦИ са с ясно очертаващи се езичета.

С чай или кафе са приятни за хапване.

Съхраняват се в кутия до Коледа

И тук заради децата ,за да се порадват съм добавила природен декор.

За сладките ни дечица Ами и Крис  малък откъс от едно разказче за таралежчета, разказано от Бианка от блога "Вкусно с Бети".Това кратко четиво, ще бъде интересно за всяко дете,когато си похапва от сладките.

Живеело някъде, вчера, днес или утре, едно малко таралежче, Едно необикновено, забележително различно таралежче  - съвсем бяло. Ще попитате сега - като има бели врани и лястовици и бели таралежи ли трябва да има?  Не знам, но такoва се появило на белия свят - бяло като сняг. Te всички таралежчета се появяват светлички и безбодли, но с времето потъмняват и иглици им поникват. А на нашето ежче - не! Не потъмняло, не се променило. Останало си чисто бяло и обличко, като една снежна топчица с кръгли очета и източена муцунка, с копче на върха. Освен, че си останало чисто бяло, и бодлите му били меки. Какви ти бодли?! Безброй нежни израстъчета, и те бели. И не му стигало това, ами и светело.  Щом се спуснел мракът, около малкото ежче се появявало нежно сияние.  Да, наистина. Майка му първа открила това нетаралежо свойство една вечер и почти припаднала от ужас. Малко по-късно практичният и таралежи ум я подсетил, че може да се превърне в предимство този недостатък на таралежчето и тя го използвала - като нощна лампа. На меката светлина, струяща от него, гладела и кърпела ризите на баща му, а повярвайте, те много често се нуждаели от зашиване. Когато заспивало таралежчето то не спирало да свети,  цветовете на светлинките започвали да се променят, да преливат и по стените на малката къщичка заигравали всякакви цветни петънца.  Красива гледка. Омагьосваща! 

ДОБЪР АПЕТИТ!

Откъс ът от разказче то е видян тукhttp://vkusnosbety.blogspot.bg/2013/11/honey-caramel-hedgehog.html?m=1