ШОКОЛАДОВИ БЛИЗАЛКИ-МАРТЕНИЦИ







Любопитно е, че освен в България, мартенички не се срещат почти никъде другаде. В променен вид този обичай може да се наблюдава в Румъния и Молдова, но далеч в не така масови размери. Мартенички носят българите в Албания, както и на някои места в Северна Гърция. Сигурно е едно – България е родината на мартеницата и от нашата страна обичаят успява да се разпространи и в някои други балкански райони.


Най-известната легенда, свързана с появата на мартениците, отпраща тяхното начало при прабългарите и хан Аспарух. Смята се, че след победа над византийски войници хан Аспарух пише писмо, за да извести за успеха, и го връзва на гълъб с бял конец. 


По пътя си обаче гълъбът бил прострелян и леко ранен, затова когато пристигнал в българския лагер, конецът бил прошарен от кръвта му. Така възникнала мартеницата. Друга известна легенда също е свързана с Аспарух. Хан Аспарух имал сестра на име Хуба.




Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил нова земя за заселване – на юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката Дунав. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя.


Независимо дали ще повярваме на тези легенди или – не, без съмнение е, че мартеницата има древни езически корени и е възникнала като символен амулет, предпазващ от уроки, както се възприема тя и днес. Празникът е символ на настъпващия нов сезон – пролетта, и на завъртането на природния кръговрат. Баба Марта е олицетворение на природата в етапа на ранната пролет – непостоянна, непредвидима, лесно променяща се. В дълбоките корени на този обичай може да се търсят древни земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки навеждат към тракийски (палеобалкански) и елински, а дори и към римски произход. С това може да бъде обяснено разпространението на обичая и в небългарски територии, макар те да са малобройни.


Каквото и да си говорим днес за обичая и легендите за мартеницата и празника свързан с нея,най-много се вълнуват децата, които обожават мартениците и се кичат с тях с особен ентусиазъм и вълнение. 
Затова, реших да внеса нова нотка в присъствието на мартеницата днес,само че с кулинарен привкус.


У дома имам формички за близалки, които съм купувала за да изненадам внучката ми когато дойде в България с нещо интересно и вкусно.
В навечерието на 1 март ми хрумна, че мога да направя близалки мартеници


и да зарадвам моите ученици и близки на семейството ми дечица.   Вярно е, че учениците ми са големи младежи, но все пак се радват на такива дребни нещица.
Шоколадът е любим на малки и големи и затова реших близалките да са шоколадови. Не ми трябваха много усилия и време и затова се захванах и с това предизвикателство. 


Получиха се хубави фигурки, на които завързах червено-бели шнурчета, типични за мартениците. Представям си каква радост ще бъде.

Със задоволство споделям моята технология.

ПРОДУКТИ

За една доза

200гр.бял шоколад
200гр.черен шоколад

За украса

1ч.ч.малинов сироп
1ч.л.желатин
1ч.л. кокосови стърготини
Червено-бели усукани шнурчета

ПРИГОТВЯНЕ


Най-напред се приготвят формичките. Аз използвах тези със сърчица и маргаритки. 

Може да се използват и други формички за близалки. Всичко става. 
Силиконът не се нуждае от допълнително намазване, но ако формата се използва за първи път трябва само да се измие с топла вода и да се подсуши. 
Шоколадът се разтопява на водна баня в два съда. В единия се разтопява белият, а в другия - черният шоколад.
Сместа се слага внимателно във формите и се внимава шоколадът да не излиза вън от очертанията.  Формите се слагат за 1 час в хладилник, за да се стегне шоколада. Всяка близалка се изважда внимателно. Някои се украсяват с малиново желе. А други полузасъхнали се поръсват с кокосови стърготини. 
Желето се приготвя като към малиновия сироп се прибавя желатина и се разбърква. Слага се на водна баня до пълно разтваряне на желатина. 



С него се украсяват белите близалки, частично или изцяло. След оцветяване близалката се поставя върху шоколадова сладка,за да се стегне желирания сироп.


Целта е ако се поднася в домашни условия да бъде по - красиво, а и така няма да се повреди повърхността на сладката. Накрая се завързват мартеничките.


Тези, които ще се подаряват се поставят в целофан поотделно. 


ДОБЪР АПЕТИТ!







Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации