КОРДОН БЛЬО С ПИЛЕШКО ФИЛЕ И ДОБАВКА НА БЕЙБИ СПАНАК

февруари 08, 2025

КОРДОН БЛЬО С ПИЛЕШКО ФИЛЕ И ДОБАВКА НА БЕЙБИ СПАНАК

"Кордон бльо" е широко познато ястие, като броят на държавите, в които се предлага като специалитет, е неизброим.

В основния си вид "Кордон бльо" представлява тънко парче месо, под формата на шницел, напълнено с швейцарско сирене и шунка, завито на руло, панирано в галета и изпържено в гореща мазнина. Обикновено се приготвя с пилешко и телешко. Ястието е изключително непретенциозно откъм гарнитура, която може да бъде както лека зелена салата, така и любимите пържени картофки, картофено пюре или ориз.

Нека видим откъде започва всичко, като първо обърнем внимание на името.

Френският термин cordon bleu, който в буквален че превод означава "синя панделка", не идва случайно. Такава панделка първоначално е била носена от членове на висшия рицарски орден L'Ordre des chevaliers du Saint-Esprit, основан през 1578 от френския крал Анри III.

По-късно названието cordon bleu се ползва за храна с изключително високи стандарти и приготвена от майстори готвачи. Аналогията на символите произтича от пояса, който рицарите носят, и панделките, обикновено сини, на престилките на тези готвачи.

Основната рецепта на това ястие се споменава за първи път в готварска книга през 1949 г. Най-ранното появяване на специалитета, приготвен с пилешко месо, пък е отпечатан в брой на New York Times през 1967 г., докато версията му с телешко е известна дванадесет години по-рано.

Една от най-разпространяваните версии за създаването на световноизвестната рецепта е свързана с швейцарския град Бриг.

Действието се развива в местен ресторант, където група хора правят резервация. Но по стечение на обстоятелствата, в същия ден, втора група с подобен брой идва на място, твърдейки, че също е запазила места. Тъй като историята се развива в началото на XIX век, а не в наши дни, готвачката бързо се досеща за задаващия се провал - месото ще е недостатъчно, за да нахрани всички гости. Тогава ѝ хрумва гениалната идея да вземе наличното количество месо, да го нареже на тънки шницели във формата на пеперуда и да ги напълни с шунка и сирене, преди да ги панира и изпържи. Планът сработва, а двете групи хора остават повече от доволни.

Собственикът на ресторанта остава толкова впечатлен от развоя на събитията, че предлага на готвачката да бъде удостоена с "кордон бльо" - символ на перфектния готвач. Тъй като жената била скромна, отказала синята панделка, но името ѝ прозвучало като идеалното за новото ѝ кулинарно творение.

Ястието става изключително популярно през 60-е и 70-е години на миналия век, а 4 април се превръща в Национален ден на "Кордон бльо".

Помня че в младостта си правих някаква версия на "Кордон бльо".Тогава щяхме да имаме гости в дома на родителите ми и доста усилия положихме да го приготвим бързо.

Нямаше френски сирена, да не говорим за швейцарско. Пържихме като панирахме с домашна галета направена от майка ми.

Беше вкусно и майка ми остана доволна от помощта ми. Но аз не правих повече Кордон бльо, избягвахме пържено.

Наскоро в публикацията на Радослав Радославов видях вариант с пилешки филета на Кордон бльо и реших като ми дойде музата да опитам.