ВАРЕНЕ И ОВКУСЯВАНЕ НА СЛАДКА ЦАРЕВИЦА

Царевицата, наречена най-голямата кралица на полето, като тип хранителна култура е позната още от древността.

Известно е, че индианците поднасяли царевица като дар на европейските колонизатори, а древните маи я смятали за символ на живота и й се покланяли - тя била един от боговете им. Животът на маите се намирал в пряка зависимост от царевичната реколта. За да я отгледа, селянинът запалвал участък от джунглата и го засявал по най-примитивен начин. Когато земята се изтощавала, той отивал на друго място, тъй като маите не умеели да торят почвата...

Според една стара легенда, когато могъщите богове решили да поделят всичките богатства на земята между хората с различен цвят на кожата, първи дошли индианците и си избрали най-ценното според техните представи - яркожълтия царевичен мамул.

Друга легенда гласи, че добрият бог на олмеките Синтеотъл разсекъл планина, извадил от нея зърна царевица и ги подарил на хората, които до този момент се хранели предимно с корени и плодове. Така човечеството се сдобило с царевица, а Синтеотъл станал един от главните богове в пантеона на американските индиански племена - богът на маиса. При това кръвожаден бог, изискващ жертвоприношения. Царевицата, и по-точно маисът, бил основната храна на древната цивилизация. Тя заменяла хляба и за маите, и за инките, и за ацтеките, и за много други известни и неизвестни индиански племена. Индианците я варели, пекли и дори правели от прашеца й напитки. Лекували болните, като ги обвивали с листата й, с тях строили жилищата си, а от стъблата правели стени и с тях топлели домовете си.

Колумб открил царевични посеви в Централна и Южна Америка. Френските и испанските пътешественици от XVI век също така отбелязали, че индианците отглеждат голямо количество царевица. Не отминали този факт и Ернан Кортес, който видял царевичните полета в Мексико, и испанският конкистадор Франциско Васкес де Коронадо, открил обширни царевични посеви на югозапад в Северна Америка.

С откриването на американския континент царевицата се разпространила в Европа, проникнала в нейната култура и се превърнала в част от кулинарните традиции на някои страни. За първи път докарана през XVI век в Испания, след три десетилетия тя заела обширни площи, попаднала в Португалия, Италия, Франция, Китай, Индия. Не минали и сто години, и царевицата се разпространила по цялото земно кълбо. А през XIX век вълните европейски емигранти 

докарали в Америка рецепти на ястия с

царевица - като италианската полента, нашия качамак или румънската мамалига. И всеки настоявал, че има правото да смята своята страна за родина на това великолепно растение.
Явно споровете за това от къде е тръгнала историята на това растение е не толкова важна,колкото са ценни благотворните влияния на растението върху човешкия организъм.

Само в едно зрънце царевица се съдържат въглехидрати, фибри, протеини, голямо количество витамини от група В, витамин Е, калий, фосфор, магнезий, желязо, цинк, и този витаминен коктейл се смята за идеално срество срещу стареенето на организма. Царевицата има антистресови свойства. Тя съдържа особено много витамин В1, който влияе върху работата на нервната система, мускулите, сърцето и производството на червените кръвни клетки. Царевицата с помощта на главния си антиоксидант - витамин Е, предотвратява склерозата. Включването й във всекидневното меню намалява риска от заболявания на сърцето и защитава от рак. Съдържащите се в царевицата въглехидрати осигуряват на организма енергия, без да трупат мастни отлагания.
Царевицата е много подходяща за хора, които са решили да ядат по-малко месо.

Зърната й се използват не само като храна, но и за производството на алкохол, листата - за хранене на животните, за пълнене на матраци. От тях плетат дори обувки и чанти.

ОСНОВНАТА ЛЕЧЕБНА ЦЕННОСТ  на ядливото “злато” на инките обаче не е в апетитните “месести” зрънца, а в онези светлокафяви косици, които излизат от кочана. Ние безжалостно ги изхвърляме в кофата за боклук, но фармацевтите правят от тях ефективни лекарства, които се наричат и точно така - “царевична коса” (Stigmata Maydis). Те се продават в аптеките, но могат и без проблем да се употребяват и без лекарско предписание - пресни и изсушени.

Къде им е силата?

Те правят жлъчката по-лека и подобряват оттока й. Това свойство си струва да се вземе под внимание от всички, които страдат от дискинезия, хроничен холецистит или просто периодично изпитват тежест в дясното подребрие.

Оказват меко пикочогонно действие, а това означава, че са полезни за хората с хипертония и отоци.

Способстват за намаляването на захарта в кръвта, заради което си струва да се приемат от диабетици.

Царевичната коса има кръвоспиращо действие и затова е полезна за всички, които страдат от кръвотечения, както и за жените с обилен месечен цикъл.

Косата се приема под формата на отвара. 

След дългото и убедително предисловие вече е ясно, че царевицата е полезна храна и затова може да я приготвяме  в натурален или преработен вид.

Най-много царевицата се вари заедно с кочана и се консумира, овкусена или натурална.

За да се приготви добре желаната царевица са необходими познания за нея.

ЕТО НЯКОЛКО ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ 

1. За да сварите вкусна царевица, трябва да ползвате млади мамули. Те лесно се различават от старите по свежите яркозелени листа и влажните влакна.

2.Царевицата се чисти непосредствено преди приготвянето й.

3.Не си струва да се купуват обелени мамули - те бързо се изхабяват.

4.Ако царевицата е много млада - “млечна” - тя се вари от 15 до 30 минути, като се пусне във вряща несолена вода.

Старата царевица се вари около 2 часа. 5.Соленето е най-добре да се прави преди храненето, а ако се посоли водата, зърната ще станат твърди.

Може би на пръв поглед изглежда,че е излишно да се описва как точно се вари царевица, но все пак има хора, които нямат опит и  биха искали да знаят как става това. Ето един от вариантите

ПРОДУКТИ

царевица/количеството се съобразява с големината на тенджерата.При мен бяха 4 броя./

вода/да облее царевицата/ при мен 1л./

60 мл. прясно мляко

дренаж/скара или шума от царевицата /

ПРИГОТВЯНЕ

Царевицата се обелва непосредствено преди варене.

На дъното се поставя дренажа и се подрежда царевицата. Разделя се на парчета, за по удобно подреждане. 

Отгоре се покрива с шума от царевицата.

Ползата от това е , че царевичните зърна стават меки и много вкусни. Покрива се с водата и млякото.

Вари се на средно висока темпепатура.

 При мен на 6 от 12 степени. Аз варих 20 минути.

Отстранява се от огъня и се оставя да се охлади.

Готова е за овкусяване.

Класическият начин за овкусяване е със сол докато е още топла.

Ние я обичаме и овкусена с домашно песто. Рецептата може да видите тук

Пестото се сервира заедно с царевицата в отделен съд.

Може са се консумира и с масло.

ДОБЪР АПЕТИТ!