КРОКЕМБУШ ИЛИ CROQUEMBPUCHE, КАТО НОВОГОДИШНА ЕЛХИЧКА

Croquembouche, което означава "хрупка в устата" на френски, е конусовидна кула от профитероли, свързани заедно с карамел.  През Средновековието този десерт се е сервирал само на масите на френското кралско семейство и благородниците.  Сега това елегантно ястие е традиционна част от менюто на френски сватби, причастие и кръщенета

Croquembouche е красив не само като сладкарски продукт, направен от профитероли с яйчен крем , но и като архитектурно произведение.  В края на краищата, за да приготвите наистина кралски десерт, трябва да изпечете 60 профитероли и да ги поставите в равна кула с височина 20 см. Сега френските готвачи се придържат към такива канони.  Тези правила са останали непроменени на празничните трапези във Франция от 1500 г.

Можем обаче ясно да си представим само формата, но не и вкуса и съдържанието.  Машина на времето не е в състояние да ни пренесе в онази далечна епоха, а снимките в старите книги не предават вкуса.  

Една от съвременните рецепти за крокембуш се появява в началото на 19 век благодарение на най-влиятелния и известен готвач в историята на Франция - Мари-Антоан Кареме.  В допълнение към класическия десерт от яйчен крем, той експериментира и с това ястие, предлагайки да приготви крокембуш под формата на кула от 60 печени кестена, свързани заедно с варена захар.

Френската кулинарна история обаче ни казва, че крокембушът се е появил много по-рано.  Еволюира не само като външен вид и вкус, но и като име.  Още през 1806 г. Андре Виар (кулинар и главен готвач) назовава Croque en bouche в своята „Императорска кухня” като десерт за вечеря за повече от 40 гости.

Постепенно обаче се очертава повече или по-малко утвърдена форма и рецепта на ястието - кула от яйчени профитроли с пълнеж от крем, към който е добавен ликьор Grand Marnier * или с бита сметана.

Преди повече от 10 години за първи път видях крокембуш. Много ми харесваха изобретенията на майстори сладкари на този шедьовър. 

По-късно видях, че има  много варианти за приготвяне на този деликатес и не изглеждаше толкова трудно.

Не ми беше ясно как да направя основата и затова започнах да разглеждам различни идеи в интернет. 

Но едно беше ясно. Трябва да се използва фуния от картон или друг материал. Но как да се направи?

 Видях в магазините, че се продават шапки за рожден ден, но ми се видяха малки.

И така желаието ми започна да отстъпва на заден план.

 Но тази есен видях ,че в Интернет има множество изображения на крокенбуш и клипчета, които показваха различни техники. 

Вече не мислех, че шапките за рожден ден са малки защото видях доста мини крокембушчета и не бяха лоши. Наред с това имаше и толкова интерпретации подвласни на модни увлечения. Например елхичка от бонбони,сладки,френски макарони,плодове или колбаси.

Стана ми ясно,че крокенбуш може да се оформя не само за специални тържества както е типично за Франция, но и да се направи като елхичка.

Реших да направя и аз елхичка за Нова година, но от профитероли. Нямах рецепта, не избрах, защото смятах,че няма по подходяща от тази на майка ми за еклери.

Видях едно клипче, където забождаха еклерчетата на клечки за зъби и захващаха за фуния. Реших и аз да опитам, но не стана. Еклерите се дърпаха назад и се отделяха от картона.

Затова започнах по мой начин да ги лепя с много гъст сироп, почти карамел върху добре измит и подсушен картон във вид на фуния. Стана добре. Сложих и звездичка, която беше част от близалки, които направих за деца.

Предварително бях направила и снежинки  от фондан и гирлянд от опаковъчна лента .

Елхичката, моят крокембуш беше готов. Накрая като го опитахме разбрах,че има всички свойства характерни за него. И особено две: хрупка в устата и скорострелно изчезващи профитероли.

Най-после осъществих отдавна планирано кулинарно желание.

Ето как стана всичко.

ПРОДУКТИ

За еклерите/60 броя/

/с рецептата на майка ми. Аз не ползвам чаши като мярка,но исках тази рецепта. Чашата е 250 мл./

3 чаши брашно 

3 чаши вода

80 гр краве масло

9 яйца

За крема

1,5 л. мляко

3 пудинга

10 с.л.захар

100 гр .  масло

ванилия

За сиропа за слепване/почти е като карамел/

100гр.захар

30гр.мед

50мл.вода до кипване

И още

Картонена фуния

захарна поръска, снежинки от фондан,гирлянд от опаковъчна лента

звездичка за върха/близалка от бял шоколад направена във формичка.

ПРИГОТВЯНЕ

1. Еклерите  се приготвят седмица по-рано.

2. Най-напред се сварява кремът.

Пудингите се приготвят по указанието на опаковката. Съдържанието се разтваря в малко мляко /100мл/. Прибавят се към врящото мляко. Разбърква се до сгъстяване. Сваля се от котлона и се охлажда съвсем малко. Прибавя се маслото и ароматът. Съдът се покрива със стреч фолио.

З. Това е целият процес на приготвяне на еклерите.

Водата с маслото завира на тих огън. Прибавя се изведнъж брашното. Бърка се до отделяне на тестото от съда. Охлажда се и се поставя в купата на миксера. Яйцата се прибавят постепенно до усвояване. Тестото не трябва да бъде твърдо, но и да не пада от лъжицата при загребване .

Еклерите се правят като тестото се слага в   пош  и се шприцова в тава постлана с килимче за печене. Пекат се на 170°С за 20 минути. Пече се на три пъти по 20 еклери в тава. Фурната не се отваря по време на печене. Еклерите се изваждат като се охладят и тогава се слагат следващите еклери. Затова се правят предварително, защото отнема много време.

4. Еклерите се пълнят с крем и се замразяват до деня на сглобяване на крокембуша.

5. Снежинките се изрязват от фондана също предварително, предишния ден преди сглобяване.

6.Сиропът се приготвя като към захарта се добавят меда и водата. След завиране се изчакват 3 минути и се отстранява.

7. Поръската също е приготвена,захарни фигурки и кокосови стърготини.

Фунията е скелетът на елхичката. Първоначално я облепих с фолио, но не беше добра идея. Затова го махнах. Мислех,че еклерите могат да се монтират с клечки за зъби към фунията и затова я надупчих,но и това отпадна.

8. Подготвих  декоративната хартия и  сложих в подходящ поднос/после сладкишът не трябва да се премества/ и тогава разположих фунията с широката част отдолу и върхът отгоре.

9.  Всичко останало протече по следния начин: Взима се еклер и се потопява дъното в сиропа. Залепва се в основата върху фунията. Залепват се 14 еклера.

10. За втория ред се взима еклер потопява се в сиропа. Горната част на еклера от първия ред, върху който ще стъпи еклера от втория,  също се маже със сироп  и се залепва. 

13.Така се лепят 13,1/2 еклера.

14. В третия ред еклерите се лепят аналогично като нагоре намаляват.

В последния ред се залепват 4 еклера. Общо  7  реда.

15. Поставя се звездичката на върха.

Сиропът се е втвърдил, разтопява се отново и се маже на места по еклерите.

Там се ръси  от поръските без да се прекалява с тях.. 

16. Снежинките се мажат също със сироп от опаковата страна и се залепяват на места.

17. Накрая се поставя гирлянда.

18. Елхичката е готова.

ДОБЪР АПЕТИТ!

ВЕСЕЛ ПРАЗНИК!🎅❄❄🎅❄❄